ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ
Приемат се за отпечатване: студии до 120 000 знака; статии до 60 000 знака; съобщения до 18 000 знака; рецензии и отзиви до 12 000 знака.
Материалите могат да бъдат на български, английски или руски език.
I. Изисквания за подготовката на текста
- Материалите се предават в електронен вариант като Word documents с шрифт Times New Roman, размер 12 pt, разредка (Line spacing) 1,5.
- Заглавието се изписва на езика на статията, с главни букви, центрирано, без съкращения, с размер 14 pt, Вold. На следващия ред се разполагат името и фамилията на автора (авторите) без съкращения, с начални главни и последващи малки букви, с размер 14 pt, Вold, Italic.
- През един празен ред се изписва заглавието на статията на английски език, с главни букви, центрирано, без съкращения, с размер 14 pt, Вold. На следващия ред се разполагат името и фамилията на автора/авторите без съкращения, транслитерирано/ни на латиница, с начални главни и последващи малки букви, с размер 14 pt, Вold, Italic.
- През един празен ред се разполага анотацията на английски език (Abstract:) (до 1000 знака с интервалите), с размер и стил на шрифта 12 pt, Italic.
- На следващия ред се изписват ключовите думи (Keywords:) (до 10 на брой), на английски език, с размер и стил на шрифта 12 pt, Italic.
- През един празен ред следва основният текст на материала с подравняване Justify. Допуска се употреба на шрифт Вold само за евентуални подзаглавия. Italic се използва за заглавия на книги/монографии, списания, сборници и издания на извори. При цитиране се използва Italic само в случаите, когато чуждият текст не е ограден с кавички.
- Цитираните изследвания се посочват в текста, поставени в обикновени скоби, като се изписват: фамилията на автора, годината на издаването и съответната/ите страница/и. Например: (Иванов 2012: 35 – 36); (Иванов, Петров 2015: 5 – 6) – при двама; (Иванов и др. 2010: 33; Ivanov et al. 1999: 45) – при повече автори; (Петров 2006а: 8 – 11) – при повече от една публикация за една и съща година на един автор.
При посочване на образи или други илюстративни материали: (Иванов 2012: 16, обр. 3; Petrov 1997: 45, fig. 2).
При посочване на каталожни номера или таблици: (Иванов 2012: 16, № 3 или табл. 3).
- При необходимост от пояснителни или други бележки, те се маркират в текста с арабски цифри1 и се поставят под линия: (Footnotes) с шрифт Times New Roman, размер 10 рt, без разредка (Line spacing „single“). Цифровите препратки към бележките под линия се поставят след кавичките и преди пунктуационните знаци. Пр. „цитат“1, 1, 1. При необходимост от цитиране в пояснителните бележки се следват същите правила, както в основния текст.
- Използваните източници се посочват единствено в бележки под линия.
При цитиране на архивни документи: ЦДА – София, ф. 108К, оп. 2, а.е. 2560, л. 2.
При цитиране на вестник: В. Работническо дело, бр. 109, 15 май 1947 г., 3.
При цитиране на извори, имената на античните автори и произведенията се посочват съгласно Liddell, Scott, Jones Ancient Greek Lexicon (LSJ) и Oxford Latin Dictionary (OLD) по следния начин: Hdt. 2.4; Cic. Div. 1.13.23.
При цитиране на корпусни издания: ГИБИ ІІ: 71 – 72. - Препратките в текста към илюстративния материал се поставят в скоби: (обр. 1). За материали на английски език: (fig. 1), шрифт Вold. В отделен файл се представя списък на образите с кратка текстова информация за съответното изображение.
- Благодарности (при наличието на такива) се поставят след края на основния текст.
- След основния текст се прилага Използвана литература (References).
- При употреба на специфични съкращения в научния апарат се прилага и Списък на съкращенията (Abbreviations).
Примери:
ГИБИ ІV: Гръцки извори за българската история. Том ІV. София: БАН, 1961.
ЦДА: Централен държавен архив.
BHR: Bulgarian Historical Review, Sofia. - Резюме на български език (със заглавие и автор, до 3000 знака с интервалите) и Ключови думи на български език се поставят след Използвана литература (References) и Списък на съкращенията (Abbreviations) само при статии на чужд език!
- В самия край авторите добавят кратки данни за себе си: звание, научна степен, име и фамилия, месторабота и e-mail.
- Илюстрациите се представят в отделен електронен файл (.tiff, .jpg, .png) в резолюция не по-малка от 300 dpi.
II. Изисквания за оформление на Използвана литература (References)
В Използвана литература (References) се представят по азбучен ред, първо, изданията на кирилица, а след това изданията на латиница или други. Всички издания, които не са на латиница, се изписват и с транслитерация на латиница, в квадратни скоби […], непосредствено след оригиналното заглавие. Посочват се само научни изследвания, включително достъпни в Интернет. (Архивни източници, вестници и интернет източници се цитират само в бележките под линия. Същото се отнася и за писмени извори, които се посочват само по името на автора или на документа, а не по името на съставителя или преводача на съвременното им издание.)
1. Сбирки и преводи на извори
Гюзелев 2000: В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VІІ – ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Том І. София: Главно управление на архивите, 2000. [V. Gyuzelev. Izvori za srednovekovnata istoria na Bulgaria (VІІ – ХV v.) v avstriyskite rakopisni sbirki i arhivi. Tom І. Sofia: Glavno upravlenie na arhivite, 2000.]
Ксенофонт 2016: Ксенофонт. Атинската държавна уредба. Лакедемонската държавна уредба. Превод от старогръцки Мирена Славова. София: Изток – Запад, 2016. [Ksenofont. Atinskata darzhavna uredba. Lakedemonskata darzhavna uredba. Prevod ot starogratski Mirena Slavova. Sofia: Iztok – Zapad, 2016.]
2. Книги/Монографии
Божилов, Гюзелев 2004: Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на Добруджа. Том 2. Средновековие. Велико Търново: Фабер, 2004. [Iv. Bozhilov, V. Gyuzelev. Istoria na Dobrudzha. Tom 2. Srednovekovie. Veliko Tarnovo: Faber, 2004.]
Спасов 2008: Л. Спасов. България и СССР 1917 – 1944 г. (Политико-дипломатически отношения). Велико Търново: Фабер, 2008. [L. Spasov. Bulgaria i SSSR 1917 – 1944 g. (Politiko-diplomaticheski otnoshenia). Veliko Tarnovo: Faber, 2008.]
3. Публикации в научни сборници
Марков 1977: Г. Марков. Деветнадесетомайският режим между Франция и Германия. – В: Доклади и съобщения от Първата национална конференция на младите историци. София, 1977, 316 – 324. [G. Markov. Devetnadesetomayskiyat rezhim mezhdu Frantsia i Germania. – V: Dokladi i saobshtenia ot Parvata natsionalna konferentsia na mladite istoritsi. Sofia, 1977, 316 – 324.]
4. Публикации в периодични научни издания
Марков 2002: Г. Марков. Балканското решение на Източния въпрос 1911–1913 г. – Македонски преглед, ХХV, 2002, 4, 7 – 28. [G. Markov. Balkanskoto reshenie na Iztochnia vapros 1911–1913 g. – Makedonski pregled, XXV, 2002, 4, 7 – 28.]
Mitrev 2008: G. Mitrev. On Skotoussa and „Scotusaei liberi“ from the Valley of the Struma/Strymon River (SW Bulgaria). – Arhaeologia Bulgarica, XII, 2008, 2, 47 – 58.
5. Електронни издания на научни публикации в Интернет
Carey 2006: B. Carey. Warfare in the Medieval World (2006).
http://web.archive.org/web/20110805095555/http://www.deremilitari.org/resources/articles/carey.htm (достъпен на 20.11.2016).