За авторите

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Приемат се за отпечатване: студии до 120 000 знака; статии до 60 000 знака; съобщения до 18 000 знака; рецензии и отзиви до 12 000 знака.
Материалите могат да бъдат на български, английски или руски език.
I. Изисквания за подготовката на текста

  1. Материалите се предават в електронен вариант като Word documents с шрифт Times New Roman, размер 12 pt, разредка (Line spacing) 1,5.
  2. Заглавието се изписва на езика на статията, с главни букви, центрирано, без съкращения, с размер 14 pt, Вold. На следващия ред се разполагат името и фамилията на автора (авторите) без съкращения, с начални главни и последващи малки букви, с размер 14 pt, Вold, Italic.
  3. През един празен ред се изписва заглавието на статията на английски език, с главни букви, центрирано, без съкращения, с размер 14 pt, Вold. На следващия ред се разполагат името и фамилията на автора/авторите без съкращения, транслитерирано/ни на латиница, с начални главни и последващи малки букви, с размер 14 pt, Вold, Italic.
  4. През един празен ред се разполага анотацията на английски език (Abstract:) (до 1000 знака с интервалите), с размер и стил на шрифта 12 pt, Italic.
  5. На следващия ред се изписват ключовите думи (Keywords:) (до 10 на брой), на английски език, с размер и стил на шрифта 12 pt, Italic.
  6. През един празен ред следва основният текст на материала с подравняване Justify. Допуска се употреба на шрифт Вold само за евентуални подзаглавия. Italic се използва за заглавия на книги/монографии, списания, сборници и издания на извори. При цитиране се използва Italic само в случаите, когато чуждият текст не е ограден с кавички.
  7. Цитираните изследвания се посочват в текста, поставени в обикновени скоби, като се изписват: фамилията на автора, годината на издаването и съответната/ите страница/и. Например: (Иванов 2012: 35 – 36); (Иванов, Петров 2015: 5 – 6) – при двама; (Иванов и др. 2010: 33; Ivanov et al. 1999: 45) – при повече автори; (Петров 2006а: 8 – 11) – при повече от една публикация за една и съща година на един автор.

При посочване на образи или други илюстративни материали: (Иванов 2012: 16, обр. 3; Petrov 1997: 45, fig. 2).
При посочване на каталожни номера или таблици: (Иванов 2012: 16, № 3 или табл. 3).

  1. При необходимост от пояснителни или други бележки, те се маркират в текста с арабски цифри1 и се поставят под линия: (Footnotes) с шрифт Times New Roman, размер 10 рt, без разредка (Line spacing „single“). Цифровите препратки към бележките под линия се поставят след кавичките и преди пунктуационните знаци. Пр. „цитат“1, 1, 1. При необходимост от цитиране в пояснителните бележки се следват същите правила, както в основния текст.
  2. Използваните източници се посочват единствено в бележки под линия.
    При цитиране на архивни документи: ЦДА – София, ф. 108К, оп. 2, а.е. 2560, л. 2.
    При цитиране на вестник: В. Работническо дело, бр. 109, 15 май 1947 г., 3.
    При цитиране на извори, имената на античните автори и произведенията се посочват съгласно Liddell, Scott, Jones Ancient Greek Lexicon (LSJ) и Oxford Latin Dictionary (OLD) по следния начин: Hdt. 2.4; Cic. Div. 1.13.23.
    При цитиране на корпусни издания: ГИБИ ІІ: 71 – 72.
  3. Препратките в текста към илюстративния материал се поставят в скоби: (обр. 1). За материали на английски език: (fig. 1), шрифт Вold. В отделен файл се представя списък на образите с кратка текстова информация за съответното изображение.
  4. Благодарности (при наличието на такива) се поставят след края на основния текст.
  5. След основния текст се прилага Използвана литература (References).
  6. При употреба на специфични съкращения в научния апарат се прилага и Списък на съкращенията (Abbreviations).
    Примери:
    ГИБИ ІV: Гръцки извори за българската история. Том ІV. София: БАН, 1961.
    ЦДА: Централен държавен архив.
    BHR: Bulgarian Historical Review, Sofia.
  7. Резюме на български език (със заглавие и автор, до 3000 знака с интервалите) и Ключови думи на български език се поставят след Използвана литература (References) и Списък на съкращенията (Abbreviations) само при статии на чужд език!
  8. В самия край авторите добавят кратки данни за себе си: звание, научна степен, име и фамилия, месторабота и e-mail.
  9. Илюстрациите се представят в отделен електронен файл (.tiff, .jpg, .png) в резолюция не по-малка от 300 dpi.

II. Изисквания за оформление на Използвана литература (References)
В Използвана литература (References) се представят по азбучен ред, първо, изданията на кирилица, а след това изданията на латиница или други. Всички издания, които не са на латиница, се изписват и с транслитерация на латиница, в квадратни скоби […], непосредствено след оригиналното заглавие. Посочват се само научни изследвания, включително достъпни в Интернет. (Архивни източници, вестници и интернет източници се цитират само в бележките под линия. Същото се отнася и за писмени извори, които се посочват само по името на автора или на документа, а не по името на съставителя или преводача на съвременното им издание.)

1. Сбирки и преводи на извори
Гюзелев 2000: В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VІІ – ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Том І. София: Главно управление на архивите, 2000. [V. Gyuzelev. Izvori za srednovekovnata istoria na Bulgaria (VІІ – ХV v.) v avstriyskite rakopisni sbirki i arhivi. Tom І. Sofia: Glavno upravlenie na arhivite, 2000.]
Ксенофонт 2016: Ксенофонт. Атинската държавна уредба. Лакедемонската държавна уредба. Превод от старогръцки Мирена Славова. София: Изток – Запад, 2016. [Ksenofont. Atinskata darzhavna uredba. Lakedemonskata darzhavna uredba. Prevod ot starogratski Mirena Slavova. Sofia: Iztok – Zapad, 2016.]

2. Книги/Монографии
Божилов, Гюзелев 2004: Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на Добруджа. Том 2. Средновековие. Велико Търново: Фабер, 2004. [Iv. Bozhilov, V. Gyuzelev. Istoria na Dobrudzha. Tom 2. Srednovekovie. Veliko Tarnovo: Faber, 2004.]
Спасов 2008: Л. Спасов. България и СССР 1917 – 1944 г. (Политико-дипломатически отношения). Велико Търново: Фабер, 2008. [L. Spasov. Bulgaria i SSSR 1917 – 1944 g. (Politiko-diplomaticheski otnoshenia). Veliko Tarnovo: Faber, 2008.]

    3. Публикации в научни сборници

    Марков 1977: Г. Марков. Деветнадесетомайският режим между Франция и Германия. – В: Доклади и съобщения от Първата национална конференция на младите историци. София, 1977, 316 – 324. [G. Markov. Devetnadesetomayskiyat rezhim mezhdu Frantsia i Germania. – V: Dokladi i saobshtenia ot Parvata natsionalna konferentsia na mladite istoritsi. Sofia, 1977, 316 – 324.]

    4. Публикации в периодични научни издания
    Марков 2002: Г. Марков. Балканското решение на Източния въпрос 1911–1913 г. – Македонски преглед, ХХV, 2002, 4, 7 – 28. [G. Markov. Balkanskoto reshenie na Iztochnia vapros 1911–1913 g. – Makedonski pregled, XXV, 2002, 4, 7 – 28.]
    Mitrev 2008: G. Mitrev. On Skotoussa and „Scotusaei liberi“ from the Valley of the Struma/Strymon River (SW Bulgaria). – Arhaeologia Bulgarica, XII, 2008, 2, 47 – 58.

    5. Електронни издания на научни публикации в Интернет
    Carey 2006: B. Carey. Warfare in the Medieval World (2006).
    http://web.archive.org/web/20110805095555/http://www.deremilitari.org/resources/articles/carey.htm (достъпен на 20.11.2016).